Торнадото пресече пътя ни. Унищожи това, което бяхме. Отнесе любовта ни. Отнесе въздишките. Отнесе всичките ти спомени, за да ме забравиш из основи. Не знаеш как се запознахме, не помниш колко ме обичаш. Светлините са спрели да се отразяват. Зениците ти не сигнализират. Аз от много време съм в земята. Ти даже вече не броиш годините...
Friday, May 20, 2011
Subscribe to:
Post Comments (Atom)

0 последвали въздишки:
Post a Comment