Живеем на един и същи булевард. Делим повече от колкото можеш да си представиш. Мисля ужасно често за теб. - Ти си моят малък кошмар. И някак си не мога да те мразя. Макар че искам да трия , да заличавам, да си представям как липсваш... не мога просто така да те мразя.
Повечето хора ще ти обърнат гръб с насмешка, ще те преживеят за няколко дни. Аз ако не те игнорирам усилено... това значи една кратка смърт за мозъчните ми клетки. Значи силна вълна от страх и недомлъвки. Чудя се днес ли ще се удавя в цунамито от въображение. Кога точно ще ме разкъса този хаос от измислици. Защото отдавана не аз управлявам себе си. Всичко от вътре управлява мен.
2 последвали въздишки:
имаш невероятен блог,адски ми харесва фонът,който си избрала,цветно и прекрасно,браво ! :)
Благодаря ^^
Post a Comment