Old and rusty, scratching through your veins.

Всичко, което някога си имал, не ти принадлежи сега... Всичко, което някога ще имаш е отнето. И все пак никой не може да ти вземе спомените. Колкото и да се опитваш да избягаш, да бъдеш някой друг, да забравиш и да продължиш на ново... Както и да постъпиш - те винаги ще ти напомнят кой си. Как си стигнал до тук? Защо? Всичко ще разбереш, ако ме оставиш да разкажа... Защото аз съм просто спомен!

Беше късно вечерта и ти започна живота си... Отново!

Беше късно вечерта и прозря, че всичко има смисъл, че Тя е тук и никога няма да си отиде. Разбра, че е слаба и че те обича. Проумя, че винаги ще бъде наоколо за теб.

Беше късно вечерта и ти си позволи неща, които можеше да oвладееш. Виновен си, но продължи да блъскаш и чупиш, крещейки обиди и обвинения. Оставил бе яростта си да проникне във всяка част от крехката й същност. Гневът я накара да се осъзнае, знаеш ли? Гневът я накара и да те напусне... Сега е нейн! И гняв нямаш! Тя ти го отне, приемайки го за свой, за ежедневие. Сега е силна и самостоятелна. Вече не обича!

Беше късно вечерта и за пореден път заспа в мизерията си.

Беше късно вечерта, когато се напи като животно. Останал бе без работа, но нищо не можеше да те спре да пръснеш парите си за водка.

Беше късно вечерта, когато осъзна, че алкохолът не запълва празнината, че си сам и жалък, че дори малкият ти апартамент вече не е дом.

А после срещна хората, които те повалиха на земята, унищожиха всичко, което бе останало от теб. – Макс се казваше момчето с дрогата! Сега си и зависим даже! Поредната доза разтриса тялото ти, а как я купуваш никой не може да каже. Апартаментът вече освен малък е и празен. Почти, колкото съзнанието ти...

Късно вечерта е, Джак! А аз съм просто спомен, който бавно и мъчително те свързва с грубата реалност. Не ме търсиш вече, дори ме отбягваш, за това реших да ти напомня.

Любовта изтля в дланите ти, за да можеш да духнеш прашинките от моста, а след това да се хвърлиш след тях.

Кой каза, че никой не може да отнеме спомените?