Пустинна буря и смразяващ глас. Пясъците те обгръщат.Краката ти са наполовина изчезнали. Съзнанието ти също бяга.
Насред нищото няма светлини в нощта. Няма звучна музика от някой бар. Няма помощ. За това не викай. Запази гласните си струни цели. Пресегни се. Вкопчи се в лунния сърп. Нека тези ветрове да те побутват като парцалена кукла. Живял си.
Всичко това си струва...


1 последвали въздишки:
О, да...Head shot! Жестоко и точно в твоя стил!
Post a Comment