Срам. Лека вина, побиват те тръпки. Искаш да избягаш. Правиш забележки, хората се смеят. Глътка кафе и си готов да продължиш. Сваляш мокрите си дрехи, попиваш лицето... сякаш никога не е валяло от очите ти! Чернилката – отмиваш, поставяш усмивка и си готова за следващите четири часа. Светкавици. Застани така, застани по друг начин! Позираш пред един обектив, после пред следващ. След няколко години осъзнаваш, че вече не играеш роли само пред фотоапаратите им.
А списанията бълват рецензия след рецензия. Разнежени фенки завиждат за живота ти. Невероятният ти живот! Изваян от преструвки, от цигарен дим и стотици загасени фасове.
0 последвали въздишки:
Post a Comment