Много от отдавна не съм палила фоерверки в сърцето ти. Може би просто предпочитам да седя на плажа, свита в далечината. Да наблюдавам как някой друг те взривява. Как точно те обагрят. Сияеш! За това те обичам. Обичам красотата ти, омайния ти блясък.
И може би ще те моля да ми простиш...
Че искам някак да се заровя в пясъка, да се самоизключа.
Знам, че ще има още хиляди подобни мигове. Знам, че ще се взирам стотици пъти в ‚изтърканите‘ ти пейзажи... но никога няма да е този миг. Това вдишване, този бриз... Аз съм свършена. Всички тези случки попиват в кожата ми. Почти неиживяни... преобразуват се в спомен. Далечен, протяжен. Забравил истинската емоция. Носещ само носталгия. От много време не бях плакала. Ти си струваш сълзите.
И всичките оглушителни клаксони.
0 последвали въздишки:
Post a Comment