Just like a sunny day.

Не е лесно да намериш музата си, когато всъщност не правиш нищо ново. Не четеш книги, не черпиш идеи, не променяш живота си. Просто застиваш в протяжно ежедневие. Имаш един час, за да се събудиш, осем, за да служиш на обществото, още шест, които да загубиш в бездействие, девет прекарваш в сънища... А междувременно света се завърта, стотици са се родили и на още толкова животът им е приключил. Трагедия,щастие, объркващ вихър от емоции. Всичко това се случва около малката ти схлупена къщичка. Където ти безшумно си се свил и пишеш ли, пишеш. Спрял насред препускащото време. И после как да намериш муза. Освен, ако тя не търси теб.