Скършен и оставащ. Пустинята дави, а ветровете пресушават гръкляна ти. Преглъщаш и избърсваш Срам с накъсания си ръкав. На краката ти пари. На сърцето ти пари. Пак демонстрираш изпръхналата си Маска от разтегнати устни.
На какво се усмихваш?- Зад гърба си имаш една изгорена къща. В теб кънтят необуздани крясъци за помощ. Под обувките ти е ироничен и блед близнак на ада. Насекомите те обхождат, защото знаят , че си мъртъв. Че душата ти е поела обратно...малко преди да се родиш. Че никого не обичаш. И никой не обича теб.
Това са ред причини да налапаш дулото и да заспиш. Разбери, че си единствения унизен престъпник; че Делата върлуват сред тялото ти, дори когато вече Обществото е забравило.
Friday, October 14, 2011
Is it a bad time?
Subscribe to:
Post Comments (Atom)

0 последвали въздишки:
Post a Comment