I may not be pure, But I'm not all that toxic.

Барът е пълен и тази вечер... всички си носят маските.

Усмихнати, смирени, изливат алкохолната отрова в гърлата си. Дебнат се хищнически. Предпазливо навлизат в разговор, а всяко действие е прецизно отмерено.

В дванадесет всички са се превърнали в тикви. Приказката им едва започва.

Маските падат, усмивките се трансформират в небивал смях. Всеки пристъпва към жертвата си. Някои разиграват деликатен театър, а други тепърва стават истински. Спектакълът няма край. Днес с една, утре с друга. Всеки наоколо е толкова предизвикателен... някои са атрактивни... останалите са заплаха. Конкуренцията е голяма, но това вече няма значение.

Светът се превръща в центрофуга. Светлините безпощадно се всмукват в зениците, а течността е толкова приятна за небцето. Допирът мами. Шегите убиват.

В два всички ставаме важни. Ако не са ни придали важност ходим и си я търсим наоколо. Смисълът е грандиозен. Всичко ни става ясно за секунди, а после губим интерес в бутилката бира. Отпиваме още отрова и сме доста силни, доста значими.

Тази така повратна вечер се стопява чак в пет. Когато повечето сме изтощени от преструвки. Когато разбираме, че нищо не е било истинско. Опитваме се да реагираме адекватно, но не притежаваме никаква отмереност. Срам ни е от някои постъпки, други ни учудват...

Следващият ден е мистерия. Главите ни не съществуват, спомените ни са изтрити. Причина за случилото се няма. А всичко, което не ни изнася, игнорираме. Него можем да го оставим за другия път когато сме достатъчно опиянени .