Пристъп. Едноминутна еуфория, която ще ти обясни цялата вселена вместо мен. Избухването на звездите може да настъпи и веднага. Илюстрираш свиването, а след това невъобразимо ярка светлина. Ти си едно светило. Елемeнтарна част от множество безкрайни мигове... Когато кристалът се счупи ще чуем оглушителна тишина. За това сме тръпнели, затаявали дъх толкова дълго. Осакатено пропадам в пространството. Повален. Крехък и пленителен. А детайлите. В детайлите витаят спомени. Несъществуващото и не случило се тайно скитат в лъчистата стая. Прокрадват се от нощна сянка в друга и само силуети, загатнати от някой и друг заблуден фар, безмълвно изпъкващи. Защото от ада никой не се е върнал! Смъртта съществува само в афиша за постановката „ реалност“. Точна дата, място и час. Метафоризъм. Думи от букви. Колко много можеш да скриеш, да кажеш, извикаш. И няма нужда от нагласа, от грим, от преструвки. Оформяш, отнемаш, рушиш, а после строиш нов свят. Или няколко. Никой не може да те спре. Да наложи вето над думите ти. Те остават. Дълго след като приключиш... след като се взривиш сред черни дупки и космически прах.
2 последвали въздишки:
хм, изглежда нещата на Драго са те вдъхновили :) хубаво е, харесват ми тези космически метафори.
Мммм всъщност гледах филм за вселената на ББС... Иначе Драго, че вдъхновява, вдъхновява, дам.
Post a Comment