Вълчият вой казва всичко! В една безлунна нощ ще видиш жълтите очи на моите братя. Ще тичаш с тяхната скорост, ще препускаш през сивата гора в едно цяло с малката ми глутница. В едно цяло с вятъра обикалящ безумния свят... И когато стигнете до края на скалата ме повикай. Нощта ще донесе сладкия ти зов. Ще ме завари сред обвивката на глух, далечен град... слухтяща.
Tuesday, January 03, 2012
Subscribe to:
Post Comments (Atom)


1 последвали въздишки:
хубава и успешна миниатюра.
Post a Comment